Винаги ви нараняват точно тези, които обичате? Разбира се!

Не знам защо, но на мнозина като че ли им харесва с горчива гордост в гласа си да заявяват, че всеки път остават разочаровани и наранени не от някого другиго, а именно от тези, които са допуснали близо до себе си. Сякаш по някакъв мистериозен начин са напреднали, задминали са останалите, изпреварили са ги по пътя към узряването си... Това не е никакво откритие! Естествено е! Та нали в момента, в който някой бъде причислен към нашите близки, ние се отваряме за него, разкриваме му уязвимата си същност, ранимата ни сърцевина разцъфва пред него... Нали регистрираме болката, единствено когато тя ни бива причинена от някого, за когото ни пука... Нали иначе изобщо не я отчитаме като такава – не ни интересува хорското мнение, щом самите тези хора не представляват интерес за нас, когато не влагаме чувство във взаимоотношенията си с тях... Иначе казано – кой въобще е способен да ни нарани, освен наш близък? Никой. Без близост няма и болка. Поради тази причина все повече от нас предпочитат да живеят в усамотение – ако не физическо, то поне емоционално такова – залостват сърцата си, блокират ги за общуване, не им дават свобода... Като по този начин си забраняват както страданието, така и... Щастието. „Отвори сърцето си... То винаги може да бъде затворено отново.“ Отвори го. Допусни Светлината в себе си... Още сега! Ще заплатиш съответната цена... Но ще си струва! Посмей.

Воли и бићеш вољен?

Някой някога е казал, че оценяваме това, което имаме, едва когато го загубим – или както се пее в една песен, отличен представител на забавната музика: „... а ја те волим, душо, али само правим се... јер овако када немаш ме, ја имам те...“. А може би говорим за коренно различни неща... Идват ми на ум всички онези hot'n'cold-игрички, които си устройват хората – или, по-точно – с които си вгорчават живота. А може би го правят по-вълнуващ, знам ли... „Spice Up Your Life“ - имаше и такава песен, спомняш ли си? Сещам се и за други крилати фрази като „Мами или бъди мамен!“, „Воли и бићеш зајебан, зајеби и бићеш вољен!“ – наливащи в главиците ни житейска философия с принципи, простиращи се твърде далеч от Закона На Привличането – според който каквото дадеш, това и ще получиш; това, в което вярваш – точно то ще те застигне! Снощи се състоя откриването на „Big Brother Family“ и в рамките именно на това предаване до ушите ми достигнаха думите (Предварително моля за извинение за евентуално неточния цитат.): „Аз го мразя! А омразата какво е? Повече от любов!“. Боже! Ужасът напира в мен, но защо? Та нали всички знаем, че границата между тези две чувства е изключително тънка... Любовта се превръща във война само за миг, а има ли връщане назад? Трябва ли ни Враждата, за да оценим Мира? Необходимо ли е да допускаме Злото, за да си отворим очите за Доброто? Вярно ли е, че колкото и бързо да пътува Светлината, Тъмнината винаги е там преди нея и я чака търпеливо? Пропорционални ли са зависимостите или не? Твърде възможно. Кое? И двете. Струвало ти се е, че имаш пророчески способности? Или „просто“ е действал Законът? В твоя полза, надявам се. Think about it.

What goes around... Comes all the way back around... Или?

Затвори светлия кръг, не тъмния... Вярвай!

15.

15! Хубаво число. Датата е още по-прелестна... Неслучайно я избирам за свой своеобразен рожден ден по още един начин. Днес малкото момиченце у мен решава да сподели мислите и чувствата (или чувствата и мислите) си с големия виртуален Свят там... Навън. Извън него. Вярвам, че "Everything happens for a reason.", затова съм в пълна готовност да посоча своята причина за предприемането на тази крачка и то точно на днешния ден. Посвещавам първата, а и всяка следваща своя публикация в този или друг свой блог на Най-Специалния за мен Човек. Също както съм му посветила и себе си, и съществуването си. Да, може би това е просто още един мой опит за близост с него - и за изразяваното от онази интересна дума, която няма подходящ превод на родния ми език - "Togetherness". С главна буква. За Добро е. Честит рожден ден, Неле! Обичам те!

И Приказката продължава...